Skip links

Рециклирай, за да дариш!

  С огромно вълнение и с широка усмивка на лице, в днешната статия искам да ви запозная с един наистина деен човек, който ще разкаже повече за това какво представлява рециклирането на текстил  на родна земя.

  Кой е той?

  Името му е Антон Гичев, директор на HUMANITA JSC.  


1. Здравей, Антон, разкажи ни с едно-две изречения кой си и с какво се занимаваш?

   Еколог и природолюбител по душа, икономист по образование. 

   Последните няколко години посветих на изграждането на мрежа за разделно събиране на текстил в България, както и на фабрика за сортиране и рециклиране на текстил.

2. Какво точно представлява дейността на Humanita?

  Хюманита покрива цялата верига на добавена стойност от разделното събиране на текстил – през сортирането и рециклирането до износа на суровината и продукцията. 

  По-конкретно Хюманита започна през 2016г. да изгражда постепенно мрежа от обществени контейнери за разделно събиране на текстил в България и да популяризира екологичните, социални и икономически ползи от връщането на текстила обратно в икономиката, напълно в унисон със стремежа на Европа и света към кръгова икономика.

   През 2018 г. Хюманита стартира изграждането на фабрика за сортиране/подготовка за повторна употреба и рециклиране на текстил, която при достигане на пълния си сортировъчен капацитет от 1000 тона на месец, ще бъде най-вероятно най-голямата на Балканите.

  3. Има ли резултат от кампаниите? Рециклират ли хората своя текстил?

   Кампаниите на Хюманита са насочени към популяризиране на разделното събиране и ползите от него. Резултатите от гледна точка на активност на гражданите са по-добри от очакваното във всички градове –  София, Пловдив, Варна и Перник.
  През 2018 г. с 80 контейнера Хюманита успя да събере 1 000 тона текстил, а през 2019 г. със 100 контейнера се очакват около 1 500 тона.

  От една страна голямата активност и съпричастност на гражданите се дължи на разбирането им за екологичните, социални и икономически ползи и от друга страна на изконната хубава българска черта, че не обичаме да разхищаваме. Не на последно място разделното събиране и дарението на текстил е извършване на безкористно добро, без да се очаква нищо в замяна, което  може да се характеризира и причисли към благородните деяния и е не по-малко силен мотиватор за хилядите семейства в София, Пловдив, Варна и Перник, които вече се включиха в разделното събиране на текстил.

4. Какъв е пътят и къде пристига финално рециклираният текстил?

    Във фабриката на поточни линии се преглежда всеки един артикул по отделно и се преценява дали състоянието му позволява употреба по първоначално предназначение или е годен за някакъв вид рециклиране. Първите се изнасят предимно за страни от Третия свят, една част от суровината се рециклира във фабриката към почистващи кърпи, а друга се изнася към други фабрики с мощности за друг вид рециклиране, като например – производство на нови тъкани, пълнежи за тапицерии, изолационни вати или други индустриални или битови продукти. 

Еко инициатива за разделно събиране на текстил - Пазари ...

  След това въведение в темата и практиката на рециклирането на текстил Антон Гичев сподели с нас следните ползи от цялостната дейност на компанията:

  • Генерирани са десетки хил. лв. дарение всяка година към Български Червен кръст;
  • Поддържа се кризисен резерв от сезонно подходящи сортирани дрехи за реагиране при бедствия и дарение на пострадали хора;
  • Осигуряване на евтино облекло за десетки хиляди хора по света;

Екологични ползи – осреднени и опростени данни:

  • Събирането на 100 кг използвани дрехи предотвратява производството на 75 кг нови дрехи.
  • Спестени са по 20 кг CO2 на 1 кг текстил или общо около 20 000 тона CO2. Ако 1 контейнер събира по 500 кг на месец, той спестява на месец CO2 колкото преработват 250 дървета (40 кг CO2/ месец);
  • Ако приемем, че 1/4 от количеството е памук, спестената вода е около 20 тона на 1 кг памук или общо 5 000 000 тона вода – 5 тона вода за 1 памучна тениска
  • Спестяват се около 7 тона вода на 1 кг произведен текстил или общо са спестени 

7 000 000 тона вода.

  • Спестени са стотици декари плодородна земя, както и тонове химикали, пестициди и токсини;
  • Спестено е огромно количество петрол и енергия за производство на синтетичните тъкани;
  • Предотвратено е създаването на стотици тонове отпадъци;
  • Спестени са по около 80 лв. на тон разходи на общините за извозване и депониране или общо около поне 80 000 лв.
  • Образцова градска среда без разпилени дрехи около кофите за боклук благодарение на технологията за еднопосочно движение през клапата на контейнерите за дрехи, затрудняваща максимално неправомерното им изваждане

Ето как една добра инициатива, подкрепена с действията на всички нас, може наистина да помогне на хиляди хора по света, да спести огромно количество ресурси и да помогне за съхраняването на нашата прекрасна и единствена планета.

А ти – записа ли се вече за YouthSpeak Forum Zero Waste addition? Апликационната форма те чака на *линк към формата*.
Ние вече нямаме търпение да се видим!

Коментирай

Име*

Website

коментар...