Пет причини, за да бъдеш доброволец, докато си млад

Charie Hebdo Paris

„Доброволчеството не е работа, нито хоби, то е призвание“, е казала американската авторка Хелън Келър. И това е самата истина. За да бъдеш доброволец, трябва да следваш не разума, а сърцето си – то е това, което те води. За да бъдеш доброволец трябва да бъдеш готов да жертваш свободното си време и дори понякога да пренебрегнеш по-маловажните си задължения. Но всъщност това не е жертва. Доброволчеството е нещо, което те изгражда като личност и характер, носи ти нови изживявания и безценен опит. Дай, за да получиш. Затова е добре да бъдем доброволци докато сме млади, докато все още сме като пластелин в ръцете на живота – недооформени и податливи на промяна, промяна към по-добро.

Хората стават доброволци с различни цели. Някои го правят в помощ на други в нужда. Други го правят, когато са преживели нещо и смятат, че трябва да споделят опита си с останалите. Трети го правят за да развият самите себе си и да научат нови неща. Без значение защо го правим, няма по-чисто дело от доброволчеството. Дори причините да са егоистични, ние носим своя принос към избраната кауза.

Има много причини, които могат да те мотивират да станеш доброволец докато си все още млад. Може би най-важната от тях е социализирането. Особено, когато станем студенти, започнем всичко отначало и не осъществяваме предишното количество контакти. Тогава за всеки един е важно общуването с възможно най-много хора и опитът да направим от чуждата и враждебна среда – приятна. Сред тези създадени контакти, някои се оказват наистина важни в бъдеще. Доброволчеството предоставя запознанство с нови, интересни хора, които работят за избрана от тях кауза. А споделяте ли една кауза, интересите ви също ще съвпаднат. Така ще намерите нови приятели и ще създадете обширна мрежа от ползотворни контакти.

Друга причина е, че когато настъпи момент да търсите работа, ще намерите такава много по-бързо. Проучване е доказало, че тези, които са били доброволци имат 27% по-висок шанс да бъдат наети на работа. Например си представете, че отивате на интервю за мечтаната работа, то върви като по мед и масло и ви зададат въпроса „Какво сте правили в живота си извън образованието?“ Надали интервюиращият ще се зарадва да чуе, че обичате да гледате сериали и да ядете пуканки. Тук доброволческият опит би бил изключителен плюс. Чрез него демонстрирате качествата от характера си, както и меките си умения, отговорността си и отдадеността си към това, което вършите.

Вършиш добро дело. Без значение за каква кауза работиш, дали го правиш с цел да развиеш себе си или да помогнеш на друг в нужда, ти все пак си избрал каузата, която според теб си струва и даваш своя принос безусловно. Отделяш от времето си и знаеш, че трябва да забравиш киното с приятели през уикенда, но тези два „пожертвани“ часа са всъщност една крачка към по-добър свят. Защото ние младите сме тези, които я водим, ние сме тези, които държат отговорността в свои ръце. От нас зависи какво ще бъде утре. Не си мислете, с или без вас – няма значение. Има. Всяка крачка е важна и не я ли направим ние, днес, настоящето ще стане бъдеще и промяна няма да има.

Да бъдеш доброволец ти дава шанс да видиш света! доброволец ти отваря границата на всяка една държава, без да се налага да влагаш особени средства. Докато си млад имаш енергията да обикаляш, да разглеждаш, да се запознаваш с нови хора и нови култури, да обогатяваш себе си, опитвайки от нечия чужда реалност. Да бъдеш доброволец и да отидеш в дадена страна не е просто пътуване от точка А до точка Б. То е пътешествие. Нещо незабравимо. Помагаш на други и едновременно с това – помагаш на себе си. Изграждаш представата си за света и предаваш опита си на познати, приятели, по-късно и на децата си и започваш да работиш за общото благо.

Развиваш себе си. В зависимост от това с какъв тип доброволчество си избрал да се занимаваш, развитието варира. Можеш да се развиеш в професионална, културна гледна точка и т.н. Докато си млад ти помага да се ориентираш или преориентираш за това с какво искаш да се занимаваш в бъдеще.  Образованието е важно, но не ти дава този опит, който придобиваш като доброволец. Не видиш ли как стоят нещата в реалния живот, можеш да осъмнеш на 40 – нещастен от направените в живота избори без дори теоритичен шанс да промениш бъдещето си.

Доброволец веднъж – доброволец завинаги. Този опит е нещо, което остава в съзнанието ти и дори след като спреш да го практикуваш, доброволчеството е оставило своята следа. Изградило те е като личност и съзнание и отпечатъкът му е незаличим.

Илиана Часовникарова

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *