Нека не ги е страх да направят нещо различно, да се предизвикват и най – вече да бъдат себе си

Казвам се Ивана и уча във Великотърновският университет.

Преди 3 години се преместих да живея и уча във Велико Търново, а от 2 години и половина съм част от АИЕСЕК.

В началото бях доста объркана, толкова много хора, които ми говореха за личностно развитие, за меки и твърди умения , за проекти и тяхното планиране и ръководене и почти постоянно се наблягаше на работата в екип. За мен всички тези неща бяха като някаква теория, която чувах по време на някоя скучна лекция в университета.

Постепенно обаче всичко това започна да придобива смисъл. Работих в различни екипи, по различни проекти . Осъзнах, че тази така споменавана „работа в екип“ въобще не е лесна работа. Научих се, че комуникацията с всеки един член на екипа трябва да е различна,а и когато говориш със студенти трябва пак да си адаптираш подхода по такъв начин , че да достигнеш до всеки един.

Почти през цялото време, в което съм била в организацията, съм се занимавала и бях отговорна за Външният обмен. АИЕСЕК има програма, по която български студенти от всякакви специалности и курсове имат възможността да заминат на доброволчески стаж със социална насоченост или на професионален стаж в чужбина.

И така започна моето пътуване към всички така непознати думички в началото. Бях член на екип, после с придобити знания и самочувствие кандидатствах за лидер на проекта за изпращане на студенти. Тогава осъзнах каква голяма роля играят хората, с които работиш и без значение, колко работа има да се свърши ако има търпение и разбирателство, нещата се получават. Заедно с екипа, имахме свободата и възможността да реализираме всичките си идеи , дори някои да звучаха налудничево, това беше ценен опит и ние се поучихме от неуспехите си и се радвахме на постиженията. Това и още нещо , което е силно ценено в организацията – не е лошо да сгрешиш и няма да бъдеш съден по никакъв начин.

Следващата стъпка за мен беше да стана част от управителното тяло на локалната секция във Велико Търново и да бъда крайно отговорна за цялата област Външен Обмен. Тази една година беше едно голямо предизвикателство и приключение. Чрез хората в новият екип, научих толкова много за себе си, за силните и слабите си страни, както и да поемам отговорност и да заставам твърдо зад думите и решенията си.

И така стигнах до сегашната ми позиция, Прецедател на Локална Секция Велико Търново. Сега имам екип, с които сме се заели да достигнем до възможно най- много хора и да имаме позитивен ефект върху тях. Младите хора в България имат много потенциал, но за нещастие , не го използват. Те дори не осъзнават и за това и не търсят възможности за развитие или активности извън ходенето на лекции. Все пак трябва да признаем , че образователната ни система във ВУЗ-овете не е най- високо ниво , нито е в крак с динамичният свят, в който живеем.

Точно за това , бих посъветвала, приятелски, младите хора да се активизират, да не ги е страх да направят нещо различно, да се предизвикват и най-вече да бъдат себе си.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *