Приключението на Димана в Казахстан | част 2

В предната част от интервюто си говорихме с Димана за целта на проекта й и защо е избрала тази дестинация.  В тази част ще разберем повече за това как си е изкарала там.

– Разкажи ни за нещата, които ти повлияха най-много

– AIESEC културата им беше на много високо ниво – оттам донесох много ноу-хау за подобрения в почти всичките ни области на работа. Научих се да бъда благодарна за малките неща, които в България считаме за даденост – например там се запознах с уйгури за първи път (нация, чиято земя от доста време е владение на Китай и само пътешествениците знаят, че съществуват като етнос), това ме накара да се замисля колко простичко за нас нещо като това да имаш своя държава, нещо, с което да се идентифицираш, за други хора е някаква далечна мечта. А ние тук за какви незначителни неща обичаме да мрънкаме…

Казаките имат изключително доверие и отговорност един към друг като народ – до такава степен, че такситата в Алмати, са всъщност обикновени шофьори на пътя, които срещу направо символична цена те карат докъдето решиш. Те имат непоклатима принадлежност към собствената си икономика – много добре знаят, че евтиното и родното не значи ниско качество и откровено нямат интерес към чужди стоки и захранването на чужда икономика.

– Наистина интересно! Кое е нещото, което взе със себе си, когато се прибра?

– Казашкия ентусиазъм и любов към другите култури. Фактът, че намерих следите на Аспарух в планините им. Увереността в собствените си умения и идеята да стана тренер.

– Вярваме, че това приключение те е развило много. Би ли препоръчала такъв опит на своите приятели и защо?

– Разбира се, че бих. Пътешествията са единственото нещо, за което като харчиш пари, те прави по-богат. Животът не се измерва във време, а в спомени. Сега е най-благоприятното време за приключения. Когато заминавах, нямах пукната пара, само блясък в очите и верни приятели. Материалното се добива наново, университетът ще си бъде тук и като се върнеш, но изживяванията, които ще имаш на този стаж, никога няма да се повторят.

– Така е! Има ли нещо, което искаш да добавиш?

– Лятото на същата година, едно от момчетата, на които преподавах в Казахстан, реши да дойде на Еразъм в Пловдив. Получих от любимия си казахстански шоколад, а и той остана много доволен от избора си да дойде в България. А само няколко месеца по-рано, когато се запознахме, той беше изключително срамежлив и почти не говореше английски. Чувството, че си бил точно онзи момент на промяна, която е направила живота на някого по-хубав или просто по-готин, е несравнимо.

Проектът в Алмати е най-интересното и ползотворно пътуване в живота ми дотук. За него мога да говоря с дни… Ако ти е интересно, намери ме, ще ти разкажа 🙂

–  Благодарим ти много за разговора и за искрено споделените спомени! 

Ако искаш и ти да променяш животи така, както Димана – намери своя проект тук.  Прочети още вдъхновяващи истории в нашия блог 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *