Приключението на Деси в Бразилия | част 3

Все още сме в Бразилия с Деси. В предните 2 части си говорихме за това как тя е избрала да отиде точно в Бразилия и точно на този проект. Днес ще разберем какво тя е научила и дали би препоръчала едно такова приключение на своите приятели. Открий част 1 и част 2  в нашия блог

– С теб си поговорихме доста за първите впечатления, но все пак, кое е нещото, което ти повлия най-много?
– Живеейки в най-бедния регион в Бразилия, нещото което най-много ми повлия е бедността, и в частност как тя се отразява на живота на местното население. И нe, нямам предвид как децата тичат боси, нямат какво да ядат, принуждавани са да просят от родителите си, как хората биват ограбени по всяко време на денонощието и навсякъде, нещото което ми повлия личностно е как тези хора гледат на живота, как материалното не значи нищо, как единственото най-ценно нещо е семейството (имам предвид живота на членовете на семейството). Трудно е да се опише с думи, дори почти невъзможно, но доста неща които видях и преживях ми помогнаха да променя мисленето си и да погледна света с други очи.

– Кое е нещото, което взе със себе си, когато се прибра?

– Освен тъмния загар ли? Шегувам се, взех огромно количество вдъхновение, вдъхновение от народа, от държавата, от континента, от невероятната природа и от прекрасния екип, с който работех. Според мен точно това е най-голямата награда, която човек може да получи, след такъв обмен. Обогатих се с още много приятелства по целия свят, а също и с още едно семейство.

– Страхотно! Много се радваме, че този обмен е бил толкова полезен за теб! Би ли препоръчала такъв опит на своите приятели?

– Да, разбира се, въпреки че хората, на които съм разказала поне част, от нещата, които преживях на този обмен, дори не се нуждаят от препоръка. Като цяло аз не обичам да препоръчвам нищо, защото всеки човек е различен, всеки преживява нещата по различен начин, на един би му харесало, на друг не. Не всичко е перфектно и безпроблемно, но в крайна сметка точно по-този начин израстваме личностно. От моя гледна точка абсолютно всичко си струва, дори неприятните емоции, ако можех бих го повторила още хиляди пъти. Друг е въпросът дали на човек му стиска или не.

– Така е! Има ли нещо, което искаш да добавиш за завършек?

– Мога да добавя още милиард неща. Освен възможността да прекарвам всеки ден, забавлявайки се с бразилчетата (наричаше се работа), имах щастието да се наслаждавам на спиращи дъха залези от огромни дюни, да посетя градчета без улици в средата на пустинята, да се разхождам в джунглата, да прекарвам почти всяка свободна минута на различен плаж на Атлантическия океан, да опитам тропически плодове и различни ястия, за които не бях и чувала преди. Просто казано всеки ден беше ново приключение.

– Наистина много вдъхновяваща история! Чак и на нас ни се прииска да стегнем куфарите и да заминем. 

Ако и с теб е така – открий своя проект и създай своята история: https://opportunities.aiesec.org/

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *