Приключението на Деси в Бразилия | част 2

Продължаваме разговора ни с Деси за нейното приключение в Бразилия. Ако сте пропуснали част 1 – може да я прочетете тук

– Разказа ни каква е била целта на проекта ти, а защо избра точно него?

– На първо място, заради локацията. Винаги съм искала да отида в Бразилия (кой не иска), в същото време търсех далечна държава на друг континент и град, за който не знам много (в случая не знаех за съществуването на града, в който живеех). Малко или много исках да предизвикам себе си, да си докажа, че мога да се справя сама, на толкова далечно и непознато място и, разбира се исках да опозная коренно различната култура на местните. На второ място избрах обмена, заради самата му тематика и целенасоченост, а именно работата с деца, защото мислех (а вече и съм убедена в това), че проектите от този тип са едни от най-ползотворните и най-вдъхновяващи.

– Така е, и ние вярваме, че тези проекти вдъхновяват и променят. Какви бяха първите ти впечатления, когато пристигна?

– Първата ми мисъл, когато кацнах на летището беше “Боже мой, аз съм в Бразилия”, спомням си, че си го повторих поне 10 пъти, нямах си на идея какво да очаквам. Второто нещо, което си помислих беше колко е топло. В София температурите бяха около нулата, а изведнъж се озовах на 30 градуса. Следващите впечатления бяха от приемното ми семейство, което беше меко казано невероятно. Тези хора ме третираха дори като нещо повече от член на семейството, не можех да повярвам, че се случва. И естествено любимата ми част – езикът. Португалският, този невероятен език, на който не знаех и думичка, изведнъж се оказа доста голяма бариера, тъй като никой, но наистина, почти никой не говореше английски. Спомням си, че първите дни си мислех, че няма как да издържа там почти 2 месеца, без да мога да говоря. Естествено последваха отчаяни опити да науча поне основни думи и изречения, инсталиране на езикови приложения. Тези опити, придружени със стреса от първите дни, бяха пълен провал. В този момент започнах да се питам защо не си избрах нормална държава в Европа, където знам, че мога да комуникирам поне чрез английски език. След това се досетих, че част от идеята беше да се самодокажа и си казах : “Искаше далечна държава, адреналин и приключения, ето ти всичко, както си го пожела.” Имаше и още много, наистина много неща, които ми грабнаха вниманието от първия момент, тъй като всичко в Бразилия е коренно различно от това, което бях виждала в Европа.

– Наистина си излезнала от комфортната си зона!

Прочети какво е взела Деси от своето приключение в част 3 
Създай и ти своята история, открий своя проект: https://opportunities.aiesec.org/

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *