Памела намери вътрешната си мотивация и цел , към която се стреми всеки ден, а ти направи ли го ?

Казвам се Памела и съм студентка във Велико Търново. Изучавам чужди езици – френски и испански. Дълго време вярвах, че това е моето призвание – чуждите езици, различните култури и обичаи и точно затова записах специалност „Романистика“.

Нямах търпение да дойде моментът, в който вече ще съм студентка. Е, това време дойде, но се оказа, че университетът не ми предоставяше много възможности да използвам ползотворно  свободно си време.

И точно тогава разбрах, че мога да стана част от младежката организация АИЕСЕК, за която бях чувала от един от най-близките хора в живота ми. Видях как организацията му беше повлияла позитивно, как му беше дала поле за развитие в среди, с които обикновено не би имал досег. Вдъхновена от него, реших, че и аз искам да се развивам, че и аз искам да запълвам свободното си време със социална дейност и да се чувствам полезна.

Първите 4 месеца в организацията бях част от екип, който беше отговорен за проект в училища. Доброволци от различни държави говореха на теми като „Предприемачество“ и „Маркетинг“ на ученици от десети до дванайсти клас. Това много ме вдъхнови и ми даде мотивация да кандидатствам за позицията на лидер на подобен проект. Така и стана! Проектът, за който бях отговорна носеше името „Cultural Understanding„ (Междукултурно разбирателство).

Млади хора, от различни държави, дойдоха във Велико Търново, за да преподават английски език на деца в детските градини. Освен знания по английски, доброволците дадоха на децата много повече-показаха културата си и доказаха, че няма граници между хора с различна кулутра, традиции и обичаи!

Тогава разбрах,че да бъдеш лидер на екип не е лесна задача и че ,за да постигаш успех в екипната работа трябва да се доверяваш повече на хората в екипа си.

Проектът беше много успешен. Всички участници в него бяха доволни – децата от детската градината, доброволците и най-вече аз. Този опит  ми помогна да открия за себе си това, което ме прави щастлива, а именно досегът с децата. Благодарение на АИЕСЕК открих, че истински искам да се занимавам с това.

Сега съм заместник-председател в отдела за човешки ресурси на офиса на АИЕСЕК във Велико Търново. Радвам се, че съм част от  АИЕСЕК, не само, защото допринасям към обществото ни в свободното си време, а и защото успях да открия моята вътрешна мотивация и цел, към които се стремя всеки ден!

Кой знае може и ти да ги откриеш чрез АИЕСЕК.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *